 |
|
|
|
Всичко тръгва през 1920 г. от градчето Херцогенаурах в Южна Германия, където Адолф Даслер започва да майстори спортни обувки. Малко по-късно в работилницата, която се помещава в местната обществена пералня, започва да му помага и с 2 години по-големият му брат Рудолф.
Двамата се разбират много добре, макар че са различни по характер. Адолф е спокоен и вглъбен в себе си. Той непрекъснато чука , майстори и мисли как да направи по-хубави обувки. Рудолф е импулсивен, шумен, откровен женкар, не си пада много по обущарството, но затова пък е роден търговец. След няколко години Рудолф се жени, но не се отказва от страстта си към хубавите жени и целият град следи неговите донжуански похождения. Ражда му се син Армин. Адолф изглежда заклет стар ерген, но най-неочаквано в началото на 30-те години се жени за 17-годишната Кете, която му ражда син Хорст.
През 1933 г. Хитлер идва на власт в Германия. Нацистите почитат спорта и за фирмата на Рудолф и Адолф има много работа. Още през май същата година двамата стават членове на Германската национал-социалистическа партия, за което след години ще съжаляват.
Бизнесът се разраства и братята Даслер са сред най-богатите хора в Херцогенаурах. Семействата живеят заедно в хубава къща, непосредствено до фабриката. Все по-често между двете етърви обаче прехвърчат искри. По-голямата води счетоводството на компанията и се вписва добре в нейните дела, Кете обаче е амбициозна и не желае да играе подчинена роля.
През 1936 г. Берлин е домакин на лятната Олимпиада. Ади Даслер успява да се промъкне в олимпийското градче и да предложи спортни обувки на американската звезда Джеси Оуенс. Атлетът е впечатлен от тези изработени специално за неговия крак шпайкове и приема да се състезава с тях. Оуенс става шампион в четири дисциплини.
Започва Втората световна война и двамата братя са извикани в армията. Скоро обаче Адолф е върнат във фабриката си със задача да произвежда ботуши за войниците. Разривът между двете семейства се задълбочава все повече. Херцогенаурах е бомбардиран многократно.
И двамата братя се включват в Националсоциалистическата партия, но Рудолф като ветеран от Първата световна война е малко по-приближен на партията. По време на войната нарастващото напрежението между братята достига връх при една бомбардировка през 1943 година когато Ади заедно с жена си се скриват в бомбоубежището, където вече са се намирали Рудолф и семейството му. Ади казва: "Мръсните копелета пак са тук" явно по повод на бомбардировката на Съюзниците, но Рудолф е убеден че репликата е отправена към него и семейството му. След като Рудолф е арестуван от американците заради съпричастност към СС, той е убеден че брат му Ади го е предал.
След края на войната американците викат на разпити двамата братя, защото са били нацисти. Адолф припомня, че е дал лекоатлетически обувки на Джеси Оуенс. Американците са впечатлени и го освобождават. Рудолф обаче прекарва една година в затворнически лагер.
Омразата между двамата братя вече е огромна. Злите езици в Херцогенаурах твърдят, че истинският баща на Хорст не е Адолф, а брат му Рудолф. Това остава недоказано. На пръв поглед Рудолф и Кете са врагове, но по характер всъщност те са от една мая и кой знае... След излизането си от лагера Рудолф обвинява брат си, че го е натопил пред американците, за да заграби компанията.
Братоубийствената война е започнала и логично се стига до разделяне на компанията. Машините се поделят лесно, но проблемът е с хората. На всеки работник е предложено сам да реши при кого от братята да отиде. Ади Даслер основава фирмата Adidas, Рудолф Даслер създава Puma. Двете фабрики се намират на 500 м една от друга, от двете страни на реката, която тече през града. От тогава до ден днешен жителите на Херцогенаурах са разделени на две. Местните гледат новодошлия първо в обувките, преди да се запознаят с него.
Adidas става световен гигант в производството на спортна екипировка. Puma има по-слаби резултати, но и тя е сред водещите световни фирми в бранша.
През 1974 г. Рудолф Даслер е тежко болен и изразява желание да се види с брат си. Ролята на посредник играе един свещеник. Адолф казва на свещеника, че вече не се сърди на брат си, но така и не отива да го види. На погребението на Рудолф е пълно с народ и всички очакват да видят дали ще се появи Адолф, но той не идва. През 1978 г. умира и Адолф Даслер. Той също е погребан в градското гробище, но на противоположния му край. Войната между двамата братя продължава и на онзи свят.Ади Даслер
|
| dido89 каза: (15 юни 2008 00:16) |
 |
Еи това е инресно.Не го знаех.
Аз лично си нямам любимец от тези компании
--------------------
Ако мислите, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му, значи се целите прекалено високо.
|
|
| Регистриран: 29.10.2007 Skype: -- [отговори] |
| maicky каза: (15 юни 2008 00:28) |
 |
И двете новини за "Adidas" и "Puma" са много интересни. Информацията, която ни предостави е невероятна! Благодаря ти! 
--------------------
"Живей така, че когато умреш да не те е яд, че не си си изживял Живота пълноценно!" - maicky
Може да изпращате Вашите интересни новини на biskvitka.net@gmail.com
Коментирайте на Кирилица!
|
|
| Регистриран: 3.09.2007 Skype: -- [отговори] |
| Immemorial_Night каза: (15 юни 2008 09:27) |
 |
... еми понякога стават и накива работи 
--------------------
Forget Academic Background ... You're Just Plain Stupid.
|
|
| Регистриран: 6.03.2008 Skype: N/A [отговори] |
| lpp55 каза: (15 юни 2008 16:54) |
 |
Обърках се .  Мислех , че това е българска черта . |
|
| Регистриран: 3.03.2008 Skype: -- [отговори] |
| jorji каза: (16 юни 2008 20:03) |
 |
Впечатлен съм от историята, обичам истории за известни хора, винаги са ме карали да мисля за ролята на съдбата и дребните нещица в нея, които я променят! |
|
| Регистриран: 1.02.2008 Skype: -- [отговори] |
| Гост каза: (19 юни 2008 17:04) |
 |
Супер история, благодаря много :). Честно да си кажа - винаги съм мислел, че Пума са френски. Тази статия наистина ме впечатли и обогати, свалям шапка на немското обувкопроизводство (не че досега не съм, като привърженик на Адидас). |
|
| Регистриран: -- Skype: -- [отговори] |
|
|
